Арх. Белин Моллов: Бъдещето за Пловдив е в икономиката на...
Арх. Белин Теохаров Моллов има над 45 години опит в региона на устройственото обмисляне и градското развиване. Бил е шеф на КНИПИ “Софпроект ”- Генплан, консултант в Столичния общински съвет, зам.-министър на Министерство на регионалното развитие, съпредседател на преговорната позиция „ Регионална политика “ по контракта за присъединение на България към Европейски Съюз, консултант на министъра на районното развиване и благоустройството.
В последните години екипът му от „ Консорциум Пловдив 2020 ” разработи Интегрирания проект за градско възобновяване и развиване на Пловдив, както и други значими структурни документи за града.
- Арх. Моллов, Пловдив се приготвя да стане Европейска столица на културата през 2019 година. Какви, съгласно Вас, би трябвало да са целите на града в подготовката му за това събитие?
-Програмата на „ Пловдив - Европейска столица на културата ” е структурирана в четири тематични посоки - „ Сливане ”, „ Трансформиране ”, „ Възраждане ” и „ Релаксиране ”. Всички те са свързани със характерните особености на града, с неговото културно завещание, история, метод на живот, както и с проблемите, които желаем да разгадаем, и стандартите, които се стремим да превъзмогнем. Те имат своето изражение в градоустройствен проект.
Тези посоки се реализират в директно взаимоотношение с неповторимата градска среда на античния и актуалния Пловдив. Опазването на историческото, архитектурното и културното завещание е метод да се поддържа жива груповата памет, присъща за европейския градски модел. В този смисъл аз слагам „ Обществените пространства “ като приоритет в подготовката на града за „ Европейска столица на културата ”. Обществените пространства образуват ансамбли, всеки от които има собствен самостоятелен, знаково самостоятелен и запаметяващ се темперамент.
- Какви са вашите проекти, Вие бихте ли се присъединили в тези събития?
-Заедно с издателство ИТУС’98 приготвяме издаването на календар за 2019 година, илюстриран с мои картини на градски ансамбли от Пловдив. Илюстрациите ще бъдат съпроводени с къса историческа информация за постройките, техните създатели и епохата, когато са основани. Освен това приготвям галерия на акварели, отдадени на Пловдив и неговите забележителности, която ще се състои в границите на самодейностите по Платформата „ Трансформиране ”, отдадена на „ градската регенерация ” за „ нов живот ” на забравени градски пространства и смяна в метода на възприемането им.
- В Пловдив през днешния ден се следи нов взрив в жилищното строителство. Как може да се оправи градът с миграцията и стихийната урбанизация?
-Пловдив има действителни благоприятни условия да развива стопанска система на знанието, творчеството и нововъведенията. Това е обвързвано с построяването, преоборудването, физическото рационализиране и модернизацията на инфраструктурата, сферите на услугите, сигурността и ръководството. Пазарът на труда има потребност от работна ръка, а това е причина за миграция, неовладяна урбанизация и проблемите пораждат от там.
Изключително значима е зоната в централната градска част. Тя има доста проблеми за решение, само че и своя капацитет за развиване. Жилищните квартали тук са зародили още при основаването на града и са се осъществили посредством наслагване на разнообразни пластове във времето. Характеризират се с обичайна за европейския град улична конструкция, изявен градски темперамент и еднаквост. В тази зона се регистрират и проблемите на културната, икономическата и правна интеграция. В Интегрирания проект за градско възобновяване и развиване, който се извършва сега, І градска част, включваща и остров „ Адата ”, се дефинира като присъща за Пловдив територия. Ако концентрирате напъните си в тази зона, ще решите сложно значими градски проблеми.
- Тези процеси обаче основават някои негативни въздействия като замърсяване на въздуха, трафик на коли в центъра. Кой е най-удачният модел за излаз от това състояние?
-Затова в стратегическите и плановите документи на града са заложени ограничения за: основаване на по-устойчива подвижност посредством създаване на пешеходни зони, велосипедни алеи, потребление на чисти транспортни средства, развиване на наличен и ефикасен публичен превоз - т.е. усъвършенстването на градската логистика би трябвало да е един от целите ви. Трябва да подобрите енергийната успеваемост на постройките и по-добре да управлявате енергийните и материалните запаси, така наречен „ градския метаболизъм ”. „ Градската регенерация ” при вас би трябвало да се насочи към наново потребление на изоставени, запустели или неизползвани здания и терени. Добре е да работите и в посока към намаляването на потреблението на земя и битка с “дивата урбанизация ”. И в това време да употребявате локални „ зелени артикули ” и да развиете зелената си система. Това е моделът, от който следва да се осъществят съответни планове.
- В момента в Пловдив на фокус е благоустрояването на Тютюневия град. Доколко обаче възстановяване на инфраструктурата ще реши проблемите на квартала, където има не един и два полуразрушени или изцяло унищожени тютюневи склада?
-Промяната на предназначението на някогашни занемарени или изоставени градски устройствени зони е действителна опция за решение на проблемите. Как? Като ги превърнем в паркове, зони за спорт и отдих, за развлечения и атракции, или за бизнес и високи технологии. Това може да промени образа на града и да способства за привличане на вложения. Европейската процедура през последните 40-50 години демонстрира огромно многообразие от образци за сполучливо преустрояване на терени с обичайно предопределение, които са изгубили ролята си. Но страната или локалните управляващи са подхванали дейности за регенерирането им. В редица страни, като Швейцария, Англия, Холандия, Дания и други това е станало с създаването на национална идея за регенерация и преустрояване, въз основата на която са били признати нормативни документи, гарантиращи целенасочената смяна на функционалните характерности на терените и постройките.
Много от страните членки на Европейския съюз, в това число и България се възползват от средствата по Кохезионната политика - съответно от Европейския фонд за районно развиване, с цел да обновят градската среда.
По мотив благоустрояването на „ Тютюневия град ” смятам, че е значимо тези, които вземат решенията в общината, проектантите и заинтригуваните страни да се запознаят с историята и днешния ден на емблематични тютюневи хранилища по света. Такива, които са построени по същото време, когато са строени складовете в Пловдив. Те са претърпели подем и крах и през днешния ден приютяват в достолепната си архитектура нови функционалности, в благозвучие с ползите на актуалните жители.
- Как да подтикваме притежатели на сгради-паметници на културата да поддържат съответно своите здания?
-Стимулите, които се ползват не са задоволителни. Законът е заслужено непоколебим във връзка с опазването и съхраняването на паметниците на културата, съобразявайки се с европейските и международните конвенции. Друг е въпросът за успеваемостта на контрола по спазването на наредбите му. Голяма част от постройките, монументи на културата са частна благосъстоятелност с доста наследници, които нямат обща визия за тяхното запазване и развиване. В всеобщия случай това са хора без финансови благоприятни условия да осъществят нужния ремонт, реставрации и саниране, съгласно условията на закона. Дори да са с откровено предпочитание да спасят собствеността си, като се съобразят и законовите разпореждания, тези хора се нуждаят от помощ. За страдание доста малко са механизмите, с които действително могат да бъдат подкрепени. Трябва управляващите да се поучат от европейската процедура за основаването на такива механизми, а точно: данъчни облекчения във връзка с имотните такси, безлихвени заеми, директни вложения, създаване на планове и други Но на първо място са нужни ясни критерии за разграничение на добросъвестни от недобросъвестни притежатели, суровост към едните и съпричастност с другите. Действията по съзнателно заличаване на недвижими културни полезности би трябвало да се криминализират и строго да се санкционират. Тези ограничения са наложително нужни, в случай че желаеме да бъдем европейска страна с добре съхранено и експонирано завещание.
В случая не са задоволителни кресливите патриотарски препратки към славното ни предишното. Проява на същински национализъм е да се грижим за наследството и да го предадем в положително положение на поколенията след нас.
В последните години екипът му от „ Консорциум Пловдив 2020 ” разработи Интегрирания проект за градско възобновяване и развиване на Пловдив, както и други значими структурни документи за града.
- Арх. Моллов, Пловдив се приготвя да стане Европейска столица на културата през 2019 година. Какви, съгласно Вас, би трябвало да са целите на града в подготовката му за това събитие?
-Програмата на „ Пловдив - Европейска столица на културата ” е структурирана в четири тематични посоки - „ Сливане ”, „ Трансформиране ”, „ Възраждане ” и „ Релаксиране ”. Всички те са свързани със характерните особености на града, с неговото културно завещание, история, метод на живот, както и с проблемите, които желаем да разгадаем, и стандартите, които се стремим да превъзмогнем. Те имат своето изражение в градоустройствен проект.
Тези посоки се реализират в директно взаимоотношение с неповторимата градска среда на античния и актуалния Пловдив. Опазването на историческото, архитектурното и културното завещание е метод да се поддържа жива груповата памет, присъща за европейския градски модел. В този смисъл аз слагам „ Обществените пространства “ като приоритет в подготовката на града за „ Европейска столица на културата ”. Обществените пространства образуват ансамбли, всеки от които има собствен самостоятелен, знаково самостоятелен и запаметяващ се темперамент.
- Какви са вашите проекти, Вие бихте ли се присъединили в тези събития?
-Заедно с издателство ИТУС’98 приготвяме издаването на календар за 2019 година, илюстриран с мои картини на градски ансамбли от Пловдив. Илюстрациите ще бъдат съпроводени с къса историческа информация за постройките, техните създатели и епохата, когато са основани. Освен това приготвям галерия на акварели, отдадени на Пловдив и неговите забележителности, която ще се състои в границите на самодейностите по Платформата „ Трансформиране ”, отдадена на „ градската регенерация ” за „ нов живот ” на забравени градски пространства и смяна в метода на възприемането им.
- В Пловдив през днешния ден се следи нов взрив в жилищното строителство. Как може да се оправи градът с миграцията и стихийната урбанизация?
-Пловдив има действителни благоприятни условия да развива стопанска система на знанието, творчеството и нововъведенията. Това е обвързвано с построяването, преоборудването, физическото рационализиране и модернизацията на инфраструктурата, сферите на услугите, сигурността и ръководството. Пазарът на труда има потребност от работна ръка, а това е причина за миграция, неовладяна урбанизация и проблемите пораждат от там.
Изключително значима е зоната в централната градска част. Тя има доста проблеми за решение, само че и своя капацитет за развиване. Жилищните квартали тук са зародили още при основаването на града и са се осъществили посредством наслагване на разнообразни пластове във времето. Характеризират се с обичайна за европейския град улична конструкция, изявен градски темперамент и еднаквост. В тази зона се регистрират и проблемите на културната, икономическата и правна интеграция. В Интегрирания проект за градско възобновяване и развиване, който се извършва сега, І градска част, включваща и остров „ Адата ”, се дефинира като присъща за Пловдив територия. Ако концентрирате напъните си в тази зона, ще решите сложно значими градски проблеми.
- Тези процеси обаче основават някои негативни въздействия като замърсяване на въздуха, трафик на коли в центъра. Кой е най-удачният модел за излаз от това състояние?
-Затова в стратегическите и плановите документи на града са заложени ограничения за: основаване на по-устойчива подвижност посредством създаване на пешеходни зони, велосипедни алеи, потребление на чисти транспортни средства, развиване на наличен и ефикасен публичен превоз - т.е. усъвършенстването на градската логистика би трябвало да е един от целите ви. Трябва да подобрите енергийната успеваемост на постройките и по-добре да управлявате енергийните и материалните запаси, така наречен „ градския метаболизъм ”. „ Градската регенерация ” при вас би трябвало да се насочи към наново потребление на изоставени, запустели или неизползвани здания и терени. Добре е да работите и в посока към намаляването на потреблението на земя и битка с “дивата урбанизация ”. И в това време да употребявате локални „ зелени артикули ” и да развиете зелената си система. Това е моделът, от който следва да се осъществят съответни планове.
- В момента в Пловдив на фокус е благоустрояването на Тютюневия град. Доколко обаче възстановяване на инфраструктурата ще реши проблемите на квартала, където има не един и два полуразрушени или изцяло унищожени тютюневи склада?
-Промяната на предназначението на някогашни занемарени или изоставени градски устройствени зони е действителна опция за решение на проблемите. Как? Като ги превърнем в паркове, зони за спорт и отдих, за развлечения и атракции, или за бизнес и високи технологии. Това може да промени образа на града и да способства за привличане на вложения. Европейската процедура през последните 40-50 години демонстрира огромно многообразие от образци за сполучливо преустрояване на терени с обичайно предопределение, които са изгубили ролята си. Но страната или локалните управляващи са подхванали дейности за регенерирането им. В редица страни, като Швейцария, Англия, Холандия, Дания и други това е станало с създаването на национална идея за регенерация и преустрояване, въз основата на която са били признати нормативни документи, гарантиращи целенасочената смяна на функционалните характерности на терените и постройките.
Много от страните членки на Европейския съюз, в това число и България се възползват от средствата по Кохезионната политика - съответно от Европейския фонд за районно развиване, с цел да обновят градската среда.
По мотив благоустрояването на „ Тютюневия град ” смятам, че е значимо тези, които вземат решенията в общината, проектантите и заинтригуваните страни да се запознаят с историята и днешния ден на емблематични тютюневи хранилища по света. Такива, които са построени по същото време, когато са строени складовете в Пловдив. Те са претърпели подем и крах и през днешния ден приютяват в достолепната си архитектура нови функционалности, в благозвучие с ползите на актуалните жители.
- Как да подтикваме притежатели на сгради-паметници на културата да поддържат съответно своите здания?
-Стимулите, които се ползват не са задоволителни. Законът е заслужено непоколебим във връзка с опазването и съхраняването на паметниците на културата, съобразявайки се с европейските и международните конвенции. Друг е въпросът за успеваемостта на контрола по спазването на наредбите му. Голяма част от постройките, монументи на културата са частна благосъстоятелност с доста наследници, които нямат обща визия за тяхното запазване и развиване. В всеобщия случай това са хора без финансови благоприятни условия да осъществят нужния ремонт, реставрации и саниране, съгласно условията на закона. Дори да са с откровено предпочитание да спасят собствеността си, като се съобразят и законовите разпореждания, тези хора се нуждаят от помощ. За страдание доста малко са механизмите, с които действително могат да бъдат подкрепени. Трябва управляващите да се поучат от европейската процедура за основаването на такива механизми, а точно: данъчни облекчения във връзка с имотните такси, безлихвени заеми, директни вложения, създаване на планове и други Но на първо място са нужни ясни критерии за разграничение на добросъвестни от недобросъвестни притежатели, суровост към едните и съпричастност с другите. Действията по съзнателно заличаване на недвижими културни полезности би трябвало да се криминализират и строго да се санкционират. Тези ограничения са наложително нужни, в случай че желаеме да бъдем европейска страна с добре съхранено и експонирано завещание.
В случая не са задоволителни кресливите патриотарски препратки към славното ни предишното. Проява на същински национализъм е да се грижим за наследството и да го предадем в положително положение на поколенията след нас.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ